Новини

Тазобедрената става (ТБС) представлява "ябълка и гнездо", свързани заедно, като „ябълката” (главата) на бедрената кост пасва на „гнездото” на таза. Главата се задържа в гнездото с помощта на много силни връзки, които формират цял ръкав около ставната капсула.

Както топката, така и гнездото са покрити със слой гладък хрущял. Хрущялът спомага за гладкото движение на ставата и абсорбирането на различни стрес натоварвания при движение. Освен това, дълбочината на ацетабулума (гнездото) се увеличава от фиброхрущялния пръстен, наречен лабрум, който очертава ръба на гнездото и обхваща главата на бедрената кост, задържайки я в ставата. Лабрумът действа като "О-пръстен" или уплътнение, за да гарантира, че ябълката съвпада с гнездото.

Тазобедрената става е най-голямата става в тялото и преминава през седем милиона цикъла на движение годишно. Тазобедрената става може да бъде предразположена към износване и разкъсване, както и артрит при по-възрастни хора. Въпреки това, по-младите хора също могат да развият различни проблеми с тазобедрената става, които да повлияят на ходенето, бягането, спортната и ежедневна дейност.

В какво се състои артроскопията на тазобедрената става?

Артроскопията на тазобедрената става е сложна техника. Разстоянието между ябълката и гнездото на тазобедрената става е много малко и до неотдавна лекарите са смятали, че е невъзможно да се постави игла на това място. Днес е възможно да се види вътрешността на тазобедрената става чрез използването на специална техника и малка ендоскопска камера. За целите на лечението могат да се използват също така малки хирургични инструменти.

Артроскопията на тазобедрена става е минимално инвазивна процедура. Използването на артроскоп означава, че процедурата се извършва с 2-3 малки разреза (около 4-5 мм дълги), за разлика от по-инвазивната открита операция, която изисква много по-голям разрез. Тези малки разрези (достъпи) се използват за вкарване на хирургичните инструменти в ставата.

Сред плюсовете на артроскопската техника е и извършването на манипулацията в течна среда (специален разтвор), което осигурява на хирурга отличен поглед върху вътреставните структури и по-малка травматичност. Използва се още преносим рентгенов апарат, за да се гарантира, че инструментите и артроскопът са поставени правилно. Артроскопията на тазобедрена става обикновено отнема между 45 минути и 2 часа, в зависимост от сложността на операцията.

Процедурата се извършва като "извънболнична" хирургична намеса, което означава, че пациентът е в операция сутринта и се прибира вкъщи по-късно същия ден. Обикновено пациентът е под регионална (спинална) анестезия. По този начин той е обездвижен само от кръста надолу. Понякога при допълнителни показания може да се извърши и под обща упойка.

Традиционната открита операция на тазобедрената става е основна процедура и е свързана с големи разрези през кожата и мускулите, за да се стигне до ставата. Артроскопията на тазобедрената става, обаче, позволява ставата да бъде визуализирана с малки телескопи и камери и патологията на ставата да бъде третирана с мини инструменти, чрез разрези на кожата с минимално увреждане на тъканите.

Какви състояния могат да се лекуват чрез артроскопия на тазобедрената става?

Артроскопията на тазобедрената става може да се използва за лечение на няколко състояния, които могат да са резултат от спортни и битови травми, като се избягва необходимостта от по-сериозна операция на тазобедрената става:

• 
  
   Разкъсвания на ацетабуларния пръстен (Labral tears) - могат да бъдат лесно видени и в повечето случаи могат да бъдат възстановени по време на процедурата
  
  
• Хрущялни увреди - уврежданията върху гладкия хрущял, който обхваща тазобедрената става - могат да бъдат отстранени
  
• Свободни телца в ставата (Loose bodies) – биват идентифицирани и премахнати
  
• „Щракаща” тазобедрена става (Snapping hip syndrome) – например, когато сухожилието в предната част на тазобедрената става прескача върху костта. Това може да бъде излекувано по време на артроскопията на тазобедрената става чрез разхлабване на сухожилията или чрез лечение на основната сълза в хрущяла, която е отговорна за затягането на сухожилието. Има и редица други причини за щракаща става, повечето от които се лекуват артроскопски.

Как да разбера дали се нуждая от операцията?

Обикновено тази операция е подходяща при хора, които имат болки, локализирани в ТБС, но с минимални рентгенови находки. Много от тези проблеми са трудни за диагностициране и понякога пациенти изкарват от един месец до няколко години без конкретна диагноза, особено, ако лекарят не разполага с много опит в тези заболявания. Някои диагнози (синовиалната хондроматоза, вилолондуларен синовит, Феморо Ацетабуларен Импиджмънт FAI синдром и др.) могат да бъдат поставени с помощта на специални изследвания като компютърна томография (скенер) или ядрено-магнитен резонанс. Други проблеми, като например разкъсванията на ацетабуларния пръстен, могат да не се визуализират при тези тестове и могат да бъдат диагностицирани само с физически преглед, внимателно снета анамнеза на пациента, както и с изключване на други причини (диференциална диагноза).

Възможни усложнения

Артроскопията на тазобедрената става е сравнително безопасна процедура. Най-честите нежелани реакции са дискомфорт около тазобедрената област, изтръпване около слабините се наблюдава в около 5% от случаите. Сериозни усложнения като инфекция, костни фрактури или трайно увреждане на нервите са изключително редки.

Процес на възстановяване

Като цяло повечето пациенти преминават през операция за един ден, като не се налага да пренощуват в болницата. Често пациентите споделят още същата нощ или на следващия ден, че се чувстват по-добре. Това обикновено е последвано от повторна поява на болка, която трае няколко седмици, а след това постепенно утихва. Повторната поява на симптомите обикновено се дължи на кръвоизлив в ставата след операцията, който предизвика дразнене на лигавицата на ставата.

След процедурата на пациентите обикновено се дават патерици за няколко дни, за да се сведе до минимум натоварването. Следоперативен преглед се провежда в седмицата след операцията за отстраняване на конците. След този преглед пациентът обикновено стартира физиотерапия, която подобрява силата и гъвкавостта на бедрото.

След шест седмици на физиотерапия повечето пациенти възобновяват нормалните си дейности, но могат да минат 3-6 месеца, докато спре да се чувства болка след физическа активност.

Голяма част от пациентите са в състояние да шофират на следващия ден. Хората, работещи на бюро, може да се върнат на работа най-рано 1-2 седмици след артроскопия, докато при заетите с тежка физическа активност може да се наложи 6 седмици отсъствие от работа. Спортната активност често бива възобновена в рамките на 4-6 седмици. 80% от професионалните спортисти възвръщат обичайното си фитнес темпо до 16 седмици. При малка част от пациентите може да остане постоянен лек дискомфорт до 3-4 месеца след процедурата, в зависимост от степента на увреждане на ставите.

Предимства на артроскопията на тазобедрена става

Проучванията сочат, че 85-90% от оперираните пациенти възвръщат своите спортни и други физически активности на нивото, на което са били преди появата на болка в тазобедрената става. Повечето пациенти чувствително се подобряват, но все още не е ясно до каква степен артроскопията на тазобедрената става възпрепятства появата на артрит. Пациенти със скелетни деформации или дегенеративни състояния не могат да почувстват такова облекчение от процедурата, както един пациент с обикновена травма.

Ползата от артроскопията на тазобедрена става е, че възстановяването е много по-бързо, отколкото при открита операция на тазобедрената става. Пациентите могат да се натоварват според поносимостта на ТБС непосредствено след операция.

Артроскопията на тазобедрена става е препоръчителна, когато консервативните мерки не успеят да облекчат симптомите, свързани с FAI – състояние, което не е било разбирано и добре лекувано в миналото. Преимуществата са направили артроскопията на тазобедрената става безопасна и ефективна алтернатива на откритата операция на бедрото, което е огромно предимство при лечението на проблеми с тазобедрената става в начален стадий, които в един момент могат да се превърнат в артрит в напреднал стадий.